Писма до Анди Уорхол: “Той те смята за малко луд”
20.12.2016 iamfashion

Преди около месец в Ню Йорк беше открита изложба, посветена на сътрудничеството между Анди Уорхол и Кадилак, а също и на някои редки и непубликувани досега писма от личния архив на художника.

Сред адресатите на Уорхол са Мик Джагър, Ив Сен Лоран, Музеят за съвременно изкуство, чиновници от Държавния департамент за обществена дейност на щата Ню Йорк и дори приятел на художника, познат с Труман Капоти, когото в началото на 50-те Анди е преследвал и засипвал с писма.

За какво са му писали?

За различни неща.

Мик Джагър например, моли Уорхол да му помогне с външното оформление на албума на Rolling Stones Sticky Fingers и го съветва да не слуша никого и да не се увлича по сложния дизайн. „Впрочем, по твое усмотрение, можеш да правиш всичко, каквото си поискаш…” – добавя Джагър. Уорхол се вслушва в съвета и измисля скандална обложка със снимка на тесни джинси с разкопчан цип. Този оригинален и, както биха казали сега, интерактивен дизайн има и своите минуси: ципът драскал повърхността на плочата, клиентите често я връщали за замяна и по-късно дизайнът бил леко модифициран.

andy-rolling-stones

Обложката на албума на Rolling Stones “Sticky Fingers”, 1971г.

Феноменът на славата и успеха винаги е примамвал Уорхол. Още в началото на кариерата си той силно жадува за срещи с много известни хора. Понякога тази страст минава разумните граници.

В едно от писмата си, приятел на Уорхол описва скорошната си среща с писателя Труман Капоти, в самия разгар на репетициите на бродуейската постановка „Арфата на тревите” по повестта на Капоти. Приятелят разказва впечатленията си от срещата със звездата: „Той е потънал до шия в работа по постановката и изглежда нервен”, „След тези твои писма той те смята за малко луд”. И още: „Съветвам те повече да не му пишеш, защото сега е малко разстроен”. И накрая: „Ако все още искаш да го видиш, по-добре да е след 27. март (премиерата), но не много по-късно. Направих всичко, което можах…”

andytruman

Труман Капоти, Анди Уорхол, 1979г.

Когато се разпространява слух, че Ив Сен Лоран не харесва портретите си, направени от Уорхол, французинът изпраща на Анди само една кратка записка: „Исках само да ти пиша по повод на глупавите слухове за моите портрети. Обичам ги. Обожавам те. Аз съм твой приятел. С обич, Ив”.

За какво пише Уорхол?

В рамките на изложбата е представено само едно писмо, написано от самия Анди. И това също е интересна история.

През 1962 година Анди Уорхол, заедно с още 9 художници, е трябвало да оформи фасадата на павилиона на щата Ню Йорк за световната изложба „Експо 64-65”. В опита си да изобрази „нещо, свързано с Ню Йорк” и вдъхновен от работата на Марсел Дюшан Wanted, $2,000 Reward, Уорхол подрежда фотографии на престъпници, взети от полицията в Ню Йорк, всяка от които висока над метър. Властите реагират мигновено: още на следващия ден главният архитект на павилиона помолил Уорхол да демонтира или да смени работата си. Според слуховете, тогавашният губернатор на Ню Йорк Нелсън Рокфелер (между другото, голям ценител на изкуството) е бил смутен от факта, че на снимките са мъже с италиански произход и това може да навреди на предизборната му кампания.

andy-wall

Анди Уорхол, “Тринайсетте най-търсени престъпници”, 1964г.

В крайна сметка Анди Уорхол се съгласява неговата работа да се покрие със слой алуминиева боя. По-късно критиците отбелязват, че сребърният квадрат с размер 6 на 6 метра, останал на фасадата за откриването на изложбата, може да се разглежда като самостоятелно произведение.

В писмото си до Държавния департамент Анди пише: „С това писмо потвърждавам, че можете да боядисате моето изображение на стената на павилиона на щата Ню Йорк. Цвета изберете по усмотрение на архитекта. Ваш Анди Уорхол”.

 

Споделяне:

коментара (0)

Оставете коментар

Email адресът ви няма да бъде публикуван Задължителните полета са обозначени с *

*