2018-та в открития и вдъхновения
28.12.2018 iamfashion

Тази „равносметка“ я правя по всяко време на годината, обаче тези дни са просто такива, някак изискващи… Ок, така да бъде! Ето я моята 2018-та.

  • Година на честност, откровеност, уязвимост, наблюдения, дълбочина, любов и уважение към мен самата! Година на потапяне в истинските ми желания и ценности.
  • Годината на време за мен – за разлика от 2017-та, когато то беше в оскъдица и все не ми стигаше. 2018-та ми донесе по-голяма интимност със себе си, повече любов към мен. Вслушвах се повече в истинските ми желания и ценности. Усетих как миналото ме е формирало за настоящето ми.
  • В бъдеще искам да използвам енергията си по-мъдро и по-осезаемо. Да не я похабявам в повърхностни отношения, да не пропилявам талантите си. Искам повече да служа на себе си и да инвестирам повече време за семейството си. Искам да развивам личните си цели и да се наслаждавам на процеса на растежа им.
  • Да взимам осъзнати решения и да управлявам импулсите си ме постави пред нови изпитания. Ако ви кажа, че мозъкът ми търси забавление и си създава илюзии, няма да е нищо ново за никого. Но, какво се случва, когато включа и осъзнаването? И, когато видя как мога да го управлявам. Осъзнаването води след себе си покой и яснота. Замислете се колко често страдаме от собствените си желания, които по своята същност са илюзорни и празни. Но ни се струват реалност, защото са подкрепени от емоциите ни, от действията ни, което нарушава равновесието. Искам да се науча да поддържам баланса между необходимост и привързаност, между силното желание и осъзнатия избор. Обещавам си да развивам най-хубавите си качества, които са присъщи на човешката природа – осъзнатост, състрадание и мъдрост. Последната идва след тишината и покоя.

„Свободата е в пространството, което се появява между стимула и нашата реакция.“

  • 2018-та беше годината на оценяването на простите и достъпни радости. През 2019-та искам повече да НЕ бързам, да НЕ се конкурирам, да НЕ догонвам. Всички важни неща се случват непланирано и без излишно напрежение.
  • Осъзнах отново и отново, че храненето определя мисленето (почти). Не става дума за строги режими или лишения, а за уважителното отношение към себе си – слушайте вътрешния си глас.
  • „Вътрешната усмивка“ е основата за гладкото минаване през провокациите на живеенето. Тя е като стъпка встрани от бурята. Така са ме учили в айкидо – да търся инструменти, които ще ми помогнат да бъда „наблюдател“. Един такъв за мен е „езерото“ – представям си, че в него се развива буря. Тогава „излизам“ на брега и оставям бурята зад мен. Така си връщам трезвия поглед върху всичко, което се случва, колкото и емоционално да е то.
  • „Белият лист“: често си се представям именно така – чиста и готова да приеме всякакви гледни точки.
  • Съотношението време-работа-пари:  през 2018-та се възцари тотален хаос в това отношение на живота ми. Да имаш много работа и малко време не е успех, ако не ти носи спокойствие и удовлетворение. Успех е да разполагаш с времето си, за да може здравето и близките ти да са приоритет в живота ти. Посоката за 2019-та е ясна за мен!

P.S.: Подарявам си мои моменти на спокойствие и душевно “вкъщи” с хора като Ипси и Алис. Да надничам в блоговете им редовно си е вид съвременна градска медитация <3

коментара (0)

Оставете коментар

Email адресът ви няма да бъде публикуван Задължителните полета са обозначени с *

*