Фреди: любим човек!

Той беше много повече от образа си, но стилът му беше важна част от него

„Бохемска рапсодия“ ми напомни защо Фреди Меркюри е близо до сърцето ми – той олицетворява смелостта да бъдеш себе си и да живееш в свобода. И при това да останеш естествен и автентичен. Тук не е мястото за лирично отклонение, а за друго – стилът на Фреди.

Условно той може да бъде разделен на два периода: до клипа му „I want to break free” (1984) и след това. Останалите членове на групата му подражавали, затова общият външен вид на групата също се променял. За онези години всеки концерт на групата бил като модно шоу.

Трико/майо с огромно овално деколте – това беше любимият стил за концертните изяви на Фреди през 80-те.

След този период трансесксуалната му изява в стила затихва и костюмите му става по-мъжествени, но не по-малко сексапилни.

През 1987 г. напълно изчезват тесните панталони и женските дрехи и вместо тях започва да се появява предимно с класически костюм и бели кецове.

През 1990 г. на церемонията по награждаването за принос в британската музика Фреди се появява вече дори без знаковите си мустаци: в син костюм и бяла риза.

През 1991 г. се простихме с Фреди. Но не тъгуваме за него, поне аз – всеки ден нещо ми напомня за него. А и той самият казваше: „Ако утре умра, не ми пука. Направих абсолютно всичко.“

И е така, легенда е! Дори 27 години след смъртта му, продължаваме да говорим за него, да слушаме музиката му… и да гледаме филми за него.